За училището

Кратка история на училището в Драганово

 

          С откриването на Габровското светско училище през 1835 година започва нова ера в просвещението на българите.Ето защо не е чудно, че пет години по-късно, през 1840 г., и драгановските деца започват да сричат българската азбука. Съвсем в началото за училище е послужил зимникът на Марин Бояджиев. След 2 – 3 години училището е преместено в дюкяна на Георги Конакчиев, където било по-удобно, и в него то се помещава до 1845 г.Това училище имало уредбата на съществуващите по това време килийни училища.
        Ала нуждата от просветени хора растяла. Затова през 1867 г. за нуждите на образованието в селото към двете църкви били построени двуетажни сгради с по четири стаи. Първият учител от Драганово преди Освобождението е бил Стамо Тихов. След него се нареждат Димитър Пенков – дядото на поета Владимир Русалиев, Иван Христов Иванчев и Никола Колимечков.
         В 1874 г. Милан Миланов от гр. Елена открива класно училище в Драганово. По това време в нашия край е имало само четири такива училища: освен нашето, две в Горна Оряховица и едно в Лясковец.
          След Освобождението нарасналият брой на учениците, който надвишава 200, кара драгановчани да построят ново училище в центъра на селото, наречено централното. То се е намирало в най- южната част на сегашния училищен двор, заемащо и част от днешната улица. Било на два етажа с осем стаи, едната от които по – обширна и пригодена  със сцена за даване на представления. Там е изиграна и първата пиеса в Драганово – „Многострадална Геновева”, в която участват и учители.
          Към 1898 г. 16 учители обучават 528 ученици. Малко преди войните учениците достигат 852, а в 1913 г. са над 1600. Големият брой ученици се дължи на това, че дълго време нямало други училища и децата от околните села учили в Драганово. Селото вече задоволявало нуждите си с педагогически кадри, много от които завършвали Априловската гимназия в Габрово или в Търново и Лясковския Петропавловски манастир, който играел ролята на висш институт.Такива учители са Петко Коларов – бащата на Асен Разцветников, Марин Пенков – бащата на Владимир Русалиев, Костадин Попатанасов – учил в Русия, Димитър Каранешев – по-късно следвал в Женева. Дълбоки следи от пребиваването си в Драганово през 1897 / 98 г. оставя и  Никола Михов от Габрово – по-късно учен, академик.
             По време на трите войни, които води българският народ през 1912 – 1918 г. , старите учители Петко Коларов и Марин Пенков трябвало с много трудности да се справят с учебния процес на мястото на заминали на фронта техни млади колеги. Постоянно пристигащите тъжни вести за загинали войници разстройвали всички. Много ученици не посещавали учебните занятия или идвали нередовно на училище, за да могат да помагат на своите майки в домашната и кърската работа.
               След това тежко време започват своето учителстване Рашко Марков,Невяна Петрова и Петър Петров, който по-късно като учител по телесно възпитание превръща тържествата на 24 май в истински народни празници в Драганово с танци и песни, забавни игри и състезания. А Михаил Аврамчев, Иван Бочев и Графица Гогева – начални учители – стават всепризнати театрални дейци в селото.
              През 20 – те години на миналия век в Драганово имало 5 училища:начално, прогимназия, земеделско, турско с непълна гимназия и дърводелско училище.
               През 1949 г. се полага първата копка за изграждането на сегашната триетажна сграда, чийто строеж продължава до 1953 г. Изявяват се нови учители, един от които е Божко Русанов – музикален ръководител на ученически хор от 120 ученици и режисьор – постановчик на детската оперета „Приказен сън”, играна с голям успех и в околните села.
                В продължение на години училището се оборудва с кабинети по физика и химия. Закупена е апаратура, киномашини, нагледни пособия. Развива се богата извънкласна кръжочна дейност. На районни и национални състезания наши възпитаници печелят първите места в различни училищни инициативи и защитават достойно честта на училището.
                 През годините училището е оглавявано от добри и способни ръководители като Христо Петков от Ловеч, Рашко Марков, Тодор Попов, Моско Дицов от Лясковец, Димитър Папазов – въвел честването на патронния празник на училището, Марко Първанов, Никола Чолаков, Емануил Суванджиев.
                   Оттук са потеглили тримата известни Драгановски поети Асен Разцветников, Камен Зидаров и Владимир Русалиев, а в по-ново време Георги Бонев – заминал за Австрия и Румен Стоянов.
                   Много някогашни ученици прегръщат попрището на науката като Христо Първев – професор по съвременен български език в Софийския университет и лектор по български език в Гьотингенския университет, проф. Христо Тихчев, проф. Иван Бочев – художник и преподавател във Великотърновския университет и още много преподаватели във висши училища – доценти, художници, историци.
                   Училище „Климент Охридски” е било винаги добър старт за трудолюбивите, за талантливите, за амбициозните, за ония, които пазят почитта си към знанията и учителите, държали ръката им да изпишат  българското  Аз – Буки и които са окриляли техния полет към знанието.